Краят на цигарите идва изведнъж

• Tweet
• 

Първи април е хубав ден за шегички, нали? Е, това заглавие обаче не е. От близо 11 години съм активен пушач – за човек на почти 24 години това не е никак малко. През целия този период съм правил опити да се откажа от проклетия и вреден навик, но всичките бяха безуспешни. Най-голямата пауза, която съм правил, бе около 6 месеца… след което все едно не ги бях спирал – старата песен на нов глас. И така до ден днешен 🙂

Преди точно една седмица имах много тежък уикенд – 3 дневен гуляй. Цигари и алкохол, алкохол и цигари… и пак цигари. На сутринта, след последния ден на запой, станах и едвам дишах, все едно някой ми беше напълнил дробовете с лепило. Точно това бе основната причина за сериозното решение най-накрая да се откажа от скапания навик.

И сега някои хора сигурно ще си кажат „Нали цигарите поскъпнаха доста…“ – това не присъства в списъка ми с причини. Убедил съм се, че когато човек е пристрастен към цигарите (или каквото и да е), парите не са от значение. Макар че като се замисля, 100-тината лева на месец, които по принцип давам да угодя на навика ми, мога да ги използвам за други цели – да си купя колело, лятото да отида на почивка в планината, да си купя нещо и т.н.

Да се върна на темата за решението ми да откажа цигарите. Както казах, всичко започна преди една седмица. Първия ден си дадох равносметка, че това е просто гнусен навик – понякога паля цигара ей така, колкото да убия време, дори мога да не си дръпна нито веднъж от нея. Удоволствието и кефът вече ги нямаше – за пример: всеки пушач знае какво е усещането да запалиш една хубава, плътна цигара след ядене. Тези неща просто изчезнаха, остана само навикът.

Започнах да се убеждавам, че няма смисъл да продължавам да пуша и е време да стъпя на спирачката. Точно преди 7 дни, както си седях и четях поредната статия за нова джаджа, стигнах до заключението, че трябва да е изведнъж. Дадох си срок от 7 дни, през които да се подготвя психически. Вчера следобед (около 4 часа) погледнах почти празната кутия цигари. Беше останала само една. Смлях я за по-малко от 2 минути на терасата и не съм палил и до този момент. Очаквах да съм доста изнервен през днешния ден, но това така и не се случи. Чак ми е някак странно. Е, следобед ми се допуши, но убих желанието на момента, като се зарових с работа и забравих за никотиновия глад, който явно се беше събудил. В интерес на истината, тази публикация също е плод на никотиновия глад, но също така е и оръжие срещу него.

За момента методите ми помагат и съм убеден, че ще постигна целта си. Планирам в най-близко време да си купя колело и да се разкарвам из Морската градина на Варна – времето започна да се стопля, имам куче, което да търчи след мен (и да кара мацките да викат „Колко е сладко и малко“…). Голяма част от приятели ми надебеляха доста, след като отказаха цигарите – изпитвали сериозен глад в началото. Странно, но аз нямам такъв проблем, поне през първия ден от начинанието ми. Вярно, две пакетчета дъвки се простиха с живота си, но е по-добре, вместо 2 килограма тиквени семки 🙂 И все пак, дори и да започна да нагъвам стабилно и да качвам килограми, фитнесът и дългите алеи на парка са на 5 минути от дома ми, така че винаги мога да се отдам на малко спорт.

Вярвам адски силно, че ще постигна целта си да се откажа от цигарите за една дълга част от живота ми. Преди време не вярвах, че всичко опира до волята на човека, но сега започвам да разбирам, че има голяма доза истина в това твърдение. Може и това да е първия ми ден, през който се водя непушач, но все още не мога да се нарека такъв 🙂 След една седмица съм запланирам следващата публикация, в която да споделя за премеждията ми при изпълнението на плана ми за спирането на цигарите. Стискам палци да споделя успех, а не разочарование (от себе си). Много бих се зарадвал и на подкрепата на тези от вас, които са имали търпението да прочетат бръщолевенията ми чак до тук. Също така, не отказвам и полезни съвети – определено ще ми трябват в близките дни.