Преди 7 (вече 8) дни отказах цигарите, с идеята да ги оставя завинаги в миналото. Мислех си, че първите 7 дни от тази задача ще се окажат най-тежки и трудни, но явно съм сгрешил в преценката си… много 🙂
Мислех, че ще ми се пуши адски много през първите дни и ще изпитвам силен никотинов глад – нищо подобно. От първия ден до този момент ми се е случвало да искам да запаля, но желанието никога не беше толкова сериозно, че да го реализирам. Просто моментни състояния, които преодолявам много лесно – веднага започвам да си мисля за нещо друго и забравям, че ми се е допушило. Или взема една дъвка 🙂
Най-голямото ми притеснение бе, че след ядене няма да мога да издържа и ще запаля. Отново съм грешал. Лечението – чашка вода, дъвка или някакво друго занимание, което да ме държи от мисълта за отпускаща цигарка след хапване.
Лъжа се оказа и твърдението, че след спирането на цигарите хората започват да се тъпчат много често и да качват килограми. Това са глупости – тайната се крие в дъвките. Да, може и да заминава по 1 пакет на ден, но пък върши работа, особено в тежките моменти 🙂
В крайна сметка…
И така, първата седмица без цигари се оказа много по-лесна за преживяване, отколкото очаквах, което ме кара да вярвам още по-силно, че вредния навик съвсем скоро ще бъде убит напълно. Вярвам също, че и много други хора могат да спрат цигарите, стига да успеят да убедят самите себе си, че това е вредно и могат да живеят без него. Една на пръв поглед много трудна битка, всъщност може да се окаже много лесна за спечелване, стига човек да има позитивна нагласа и добър план.
P.S: Следващата седмица съм сигурен, че няма да пусна публикация, в която да кажа, че съм пропушил. Просто съм си настроил психиката, че спирам да пуша и не искам да пуша… и това работи много добре, заедно с дъвките 😀
