Напоследък се говори много по промените в Закона за електронните съобщения, които ще предоставят на властимащите прекалено много свободи относно личната информация на гражданите на България. Аз съм против всички предложени промени, тъй като не искам личният ми живот да бъде и нечии чужд, не искам се вижда къде съм бил, откъде съм дошъл, с кого съм излизал, кого харесвам и кого не, какво смятам да правя след 1 седмица, 1 година … Всички предложени промени ще предоставят толкова голяма свобода на властимащите, че ако си хвърля дъвката на 5см от коша за боклук, това ще бъде основателна причина „някой“ хора да гледат ЛИЧНАТА ми информация, а тя си е моя. Мога да я споделям публично, но само ако искам… поне за момента. Ако и вие споделяте същата гледна точка, имате същите идеали и сте против промените в ЗЕС, можете да подпишете тази петиция. Дано целият този фарс спре!
Уважаеми дами и господа,
Аз съм сериозно обезпокоен от предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерски съвет на 02.12.2009 г.
Категорично смятам, че в неговите клаузи, се крие опасност от нарушаване на човешките ни права и от безконтролно проследяване от страна на много служби на нашата комуникация в Интернет и по мобилни телефони и че частта от закона за задържане на данни е в противоречие с Конституцията ни и с Хартата на човешките права, която вече е правно-обвързващ документ от влизането в сила на Лисабонския договор.
Смятам, че чрез въвеждането на този закон в действие гражданите се слагат под общ знаменател с престъпниците, което не е в основата на една правова държава, каквато е България.
Нарушените, чрез предвиденото задължение за събиране на данни, права на тайна кореспонденция и лична неприкосновеност са важна част от правото на личен живот, което представлява основа на свободата на всеки човек.
Чрез предвидените мерки, лицата, ползващи публичните съобщителни мрежи са подложени на постоянна намеса в личния им живот, отнета им е тайната на кореспонденцията и са лишени от възможност за свободно изразяване.
Единствената оставена възможност е личното общуване, което изключва възможността за използване на основните съвременни средства за комуникация. Мярката се прилага по отношение на всички, независимо дали са извършили престъпление или са обект на разследване.
Това е вероятно да преобърне презумпцията за невинност и да превърне всички потребители на електронни съобщителни услуги или публични мрежи в заподозрени в извършването на терористични актове или други тежки престъпления.
С подписа си настоявам да не се приемат внесените предложения за промени в ЗЕС, които драстично нарушават гражданските ни права, както и да се отмени задълженията на мобилните оператори и Интернет доставчици (предприятията предоставящи съобщителни услуги) да съхраняват подобни данни.
Разбирам ясно, че става дума за изискване породено от Директива 2006/24/ЕО, но директивата предвижда задължение за страната-членка да постигне определен правен резултат, но не задължава използването на определени мерки за неговото постигане. Страните имат свободата да адаптират директивата, като се съобразят с особеностите на местното законодателство и мироглед, а според мен това не е направено.
Със ЗИД на ЗЕС не се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данниПар. 9 на Проекта, както и мотивите към него, съдържат твърдението, че със ЗИД на ЗЕС се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО.Това твърдение е и неточно, и невярно. Още с първоначалния вариант на Закона за електронните съобщения, обн. в ДВ на 22 май 2007 г., с чл. 251 се въведоха някои от основните моменти на Директива 2006/24/ЕО, които впоследствие бяха доразвити с Наредба No. 40 на МВР и ДАИТС, обн. в ДВ на 29.01.2008 г. Т.е. – още към януари 2008 г. България бе имплементирала изискванията на Директива 2006/24/ЕО, и това бе изрично посочено в пар. 4 на Наредба No. 40.След разгорещени дебати, съществена редакция на текстовете в ЗЕС, касаещи запазването на данни, се извърши със ЗИД на ЗЕС, обн. на 06.03.2009 г.Сега се предвижда за 3 път да се измени уредбата на запазване и достъп до трафични данни, като за трети път се твърди, че се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО. Е няма как една директива да се въвежда 3 пъти. Истината е, че ДИРЕКТИВА 2006/24/ЕО НЕ ВЪВЕЖДА КОНКРЕТЕН РЕД ЗА ДОСТЪП ДО ТРАФИЧНИТЕ ДАННИ. По какъв начин ще се осъществява достъпът зависи от всяка една държава-членка на ЕС. Ето защо всички изменения на ЗЕС, касаещи реда за д0стъп до съхраняваните данни, са си вътрешен въпрос за българското право и нямат особено отношение към Директива 2006/24/ЕО, а по-скоро към нормите на Европейската конвенция за правата на човека, както посочва и чл. 4 от самата Директива.
Със ЗИД на ЗЕС не се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данниПар. 9 на Проекта, както и мотивите към него, съдържат твърдението, че със ЗИД на ЗЕС се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО.Това твърдение е и неточно, и невярно. Още с първоначалния вариант на Закона за електронните съобщения, обн. в ДВ на 22 май 2007 г., с чл. 251 се въведоха някои от основните моменти на Директива 2006/24/ЕО, които впоследствие бяха доразвити с Наредба No. 40 на МВР и ДАИТС, обн. в ДВ на 29.01.2008 г. Т.е. – още към януари 2008 г. България бе имплементирала изискванията на Директива 2006/24/ЕО, и това бе изрично посочено в пар. 4 на Наредба No. 40.След разгорещени дебати, съществена редакция на текстовете в ЗЕС, касаещи запазването на данни, се извърши със ЗИД на ЗЕС, обн. на 06.03.2009 г.Сега се предвижда за 3 път да се измени уредбата на запазване и достъп до трафични данни, като за трети път се твърди, че се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО. Е няма как една директива да се въвежда 3 пъти. Истината е, че ДИРЕКТИВА 2006/24/ЕО НЕ ВЪВЕЖДА КОНКРЕТЕН РЕД ЗА ДОСТЪП ДО ТРАФИЧНИТЕ ДАННИ. По какъв начин ще се осъществява достъпът зависи от всяка една държава-членка на ЕС. Ето защо всички изменения на ЗЕС, касаещи реда за д0стъп до съхраняваните данни, са си вътрешен въпрос за българското право и нямат особено отношение към Директива 2006/24/ЕО, а по-скоро към нормите на Европейската конвенция за правата на човека, както посочва и чл. 4 от самата Директива.